При какви условия мога да взема участие в провежданите от Academia Iuventutis курсове?

Участие в курсовете могат да вземат всички млади учени, докторанти и постдокторанти от ПУ „Паисий Хилендарски“.

На какви изисквания трябва да отговарям, за да се определя като млад учен, доктор или постдокторант?

Съгласно Допълнителни разпоредби на ЗННИ (Закон за насърчаване на научните изследвания)

      1. По смисъла на този закон:

т. 5. (изм. – ДВ, бр. 83 от 2010 г., изм – ДВ, бр. 16 от 2016 г.) „Млад учен“ е лице, което извършва научноизследователска и научно-образователна дейност във висше училище и/или научна организация след придобиване на първа образователно-квалификационна степен „магистър“, но не повече от 10 години след придобиването и.

т.6. (нова – ДВ, бр. 83 от 2010 г.) „Докторант“ е учен, който е в процес на придобиване на образователна и научна степен „доктор“.

  1. (нова – ДВ, бр. 83 от 2010 г., изм – ДВ, бр. 16 от 2016 г.) „Постдокторант“ е учен, който е придобил първа образователна и научна степен „доктор“, но не повече от 5 години след придобиването и.

Мога ли да преминавам от първоначално избраната форма на обучение в съответната докторска програма в друга?

Чл. 8. (1) от ПРАВИЛНИК ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“  За докторанти могат да кандидатстват лица с придобита образователноквалификационна степен „магистър‟. (2) Обучението за придобиване на ОНС „доктор‟ се осъществява в редовна, задочна, самостоятелна или дистанционна форма на обучение. (3) Редовната докторантура и докторантурата на самостоятелна подготовка са с продължителност на обучение до 3 години, а задочната и дистанционната – с продължителност до 4 години. (4) (изм. – 15.10.2018 г.) Обучението в докторантура се извършва по акредитирани от Националната агенция за оценяване и акредитация докторски програми в съответните области на висше образование и професионални направления. (5) (изм. – 15.10.2018 г.) Обучението в докторантура се извършва в катедрите на Университета, в които има поне едно хабилитирано лице в съответното акредитирано професионално направление. (6) (нова – 15.10.2018 г.) Обучението в докторантура на лице – български гражданин се извършва на български език и дисертационният труд се изготвя на български език. Изключение се допуска за докторант по професионално направление Филология (чужди филологии). Чуждестранен гражданин може да подготви и защити дисертационен труд на чужд език, ако заяви желание за това. В последния случай правото на подготвяне на дисертационен труд на чужд език се посочва в заповедта на ректора за зачисляване на лицето. Във всички случаи документацията по обучението и процедурата по защита се изготвя на български език.

Чл. 21, ал. (6) (изм. – 15.10.2018 г.) ПРАВИЛНИК ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“  Докторантът може да се премести в друга форма на обучение с разрешение на обучаващата катедра, решение на ФС и заповед на Ректора.

Мога ли да променя срока (включително и да прекъсна) обучението на докторската си програма?

Чл. 26. ПРАВИЛНИК ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“ (1) Докторантите имат право да прекъсват обучението си поради болест, пътуване в чужбина, семейни причини в срок до една година, а поради майчинство – до две години. Прекъсването на докторантурата се извършва след подаване на мотивирана молба от докторанта до Ректора с приложен документ за причината (причините). Молбата се разглежда от катедрения и от факултетния съвет. След положително решение на ФС се издава заповед на Ректора за периода на прекъсване. Възстановяването на докторантурата става по същия ред.

(2) За срока на прекъсването редовните докторанти запазват своите права, но не получават стипендия.

(3) Срокът на докторантурата може да бъде удължен съгласно чл. 26, ал. 1, но без право на стипендия.

(4) При системно неизпълнение на задълженията на докторантите по индивидуалния учебен план и след мотивиран доклад от научния ръководител, ФС, по предложение на КС, може да вземе решение за прекратяване на докторантурата и прилагане на разпоредбите на чл. 74, ал. 2, от ЗВО. Прекратяването на докторантурата се постановява със заповед на Ректора.

Имам право на втори научен ръководител и мога ли да ползвам консултанти при изготвяне на дисертационния ми труд?

Чл. 21. (1) ПРАВИЛНИК ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“  Научният ръководител подпомага докторанта посредством консултации, препоръки, оценки на специализираната подготовка и на работата по дисертационния труд. ФС, по предложение на КС, може да избере и втори научен ръководител.

(2) Научният ръководител (ръководители) носи отговорност пред КС за качеството на подготовката на докторанта, изпълнението на индивидуалния учебен план и работата по дисертационния труд.

(3) Научният ръководител (ръководители) може да бъде заменен от ФС по предложение на КС поради смърт, констатирано тежко заболяване, което възпрепятства изпълнението на задълженията му, неизпълнение на задълженията по ал. 2 и др.

(4) (отм. – 15.10.2018 г.)

(5) Ръководителят на катедрата подпомага дейността на научния ръководител и работата на докторанта. Той носи отговорност пред ФС за качеството на подготовката и резултатите на докторантите, обучавани в катедрата.

Кога може да се наложи смяна на научния ръководител?

Чл. 21, ал. (3)  ПРАВИЛНИК ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“ Научният ръководител (ръководители) може да бъде заменен от ФС по предложение на КС поради смърт, констатирано тежко заболяване, което възпрепятства изпълнението на задълженията му, неизпълнение на задълженията по ал. 2 и др.

 

Какво трябва да изпълня в срока за обучение?

  • Какви са изискванията във връзка с провеждане на педагогическа дейност?
  • Какви са изискванията във връзка с издаването на статии и участия в конференции?
  • Колко кредита са ми необходими/курсове.
  • Кои специализирани курсове/практики съм длъжен посещавам, за да покрия изискванията?

ПРАВИЛНИК ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“

Обучението на докторантите включва следните дейности:

  1. научноизследователска (художественотворческа) дейност; 2. посещение и участие в работата на курсове (семинари, тюториали от докторско ниво); 3. преподавателска и/или експертна дейност, участие в научни форуми; 4. изпити за докторантски минимум; 5. разработване на дисертационен труд. (2) Разпределението по видове дейности за срока на обучението се извършва на базата на приетия индивидуален учебен план за работа на докторанта.

Чл. 20. (1) ПРАВИЛНИК ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“  Обучението на докторантите се осъществява по индивидуален учебен план по утвърден стандарт от АС за различните форми. (2) Индивидуалният учебен план се изготвя от докторантите и научните им ръководители, обсъжда се в КС и се утвърждава от ФС. (3) Индивидуалният учебен план определя насочеността на докторантурата и се състои от общ учебен план за целия период на обучение и работен план по години. Индивидуалният учебен план съдържа: 1. тема на дисертационния труд; 2. разпределение на всички дейности по години; 3. изпити и срокове за тяхното полагане; 4. посещение на определен цикъл лекции и упражнения, участие в курсове, семинари, конференции и други публични научни изяви; 5. етапи и срокове за подготовка на дисертационния труд. (4) (изм. – 15.10.2018 г.) Промяна на темата на дисертационния труд и на научния ръководител или ръководители се допуска по изключение, но не по-късно от 3 месеца преди датата на предварителното обсъждане. Промяната се извършва със заповед на Ректора на Университета въз основа на решение на ФС по предложение на КС.

Чл. 22. (1) ПРАВИЛНИК ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“  Докторантът е длъжен: 1. да изпълнява в срок, успешно и качествено задачите, заложени в индивидуалния учебен план. 2. да пази материално-техническата база на Университета. 3. да спазва изискванията на Университетските правилници. 4. да пази и работи за името и авторитета на Университета. 5. да изпълнява задачите, възложени от научния ръководител във връзка с разработването на дисертационния труд. 6. да участва в учебния процес, когато това му бъде възложено по съответния ред. Натовареността му със занятия не може да превишава 180 учебни часа упражнения. 7. да внася в срок таксите за обучение. (2) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 докторантът може да бъде отстранен за определен срок, в съответствие с чл. 74, ал. 2, от ЗВО и Правилника за устройството и дейността на Университета. Наказанието се налага по мотивирано предложение на ръководителя на съответната катедра, със становище на декана и заповед на Ректора.

 Чл. 23 ПРАВИЛНИК ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“  Докторантите полагат изпитите от индивидуалния учебен план пред назначена от декана комисия в състав от най-малко 3 хабилитирани лица и с участието на научния ръководител на докторанта.

Чл. 24. (1) ПРАВИЛНИК ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“  Докторантите се атестират от ФС в края на всяка академична година. (2) Докторантите представят пред КС отчет за извършените дейности, който съдържа научна част (докладване на получени дисертационни резултати) и отчет за изпълнението на индивидуалния учебен план. (3) Научният ръководител дава писмено мнение за работата на докторанта пред КС. (4) (изм. – 15.10.2018 г.) Научният ръководител предлага с докторанта конкретизация на индивидуалния учебен план за всяка следваща година. (5) (изм. – 15.10.2018 г.) Катедреният съвет приема: 1. становище за изпълнението на индивидуалния учебен план и оценка на дейността на докторанта. 2. предложение за атестация на докторанта. Атестационната оценка е цифрова, според скалата на ЗВО; 3. предложение за конкретизация на индивидуалния учебен план за следващата година; 4. препоръки за по-нататъшното развитие на докторантурата, като при необходимост препоръчва конкретизация на темата или смяна на научния ръководител.

(6) Предложенията по ал. 5, т. 2 и т. 3, се утвърждават от ФС.

Чл. 25. (1) ПРАВИЛНИК ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“  Освен отчитането по реда на чл. 24, ал. 2, редовните докторанти отчитат своята работа и в края на всяко тримесечие, като представят пред декана на факултета доклад за изпълнението на индивидуалния си учебен план, към който се прилагат: 1. отчет за работата, извършена по дисертационния труд или докторантския минимум, заверен от научния ръководител и потвърден с доказателствен материал; 2. отчет за преподавателската работа, заверен от декана. (2) (Изм. – 20.05.2011 г., изм. – 15.10.2018 г.) Въз основа на отчетите по ал. 1 деканът представя доклад до Ректора за изпълнението на задължителните изисквания по чл. 22, ал. 1. от редовните докторанти към факултета. Към доклада на декана се прилагат отчетите на докторантите.

Към кого да се обърнем при възникнал конфликт?

Чл. 30. От ЗАКОН ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ал. (1) (Обявена за противоконституционна с РКС № 11 от 2010 г. – ДВ, бр. 81 от 2010 г., нова – ДВ, бр. 101 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., доп. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Министърът на образованието и науката осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности относно съответствието им с изискванията на този закон, правилника за прилагането му и правилниците на висшите училища, съответно на научните организации.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Контролът се осъществява чрез проверки по собствена инициатива или по сигнал на заинтересовано лице, като обхваща:

  1. нарушения при провежданите процедури;
  2. конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита по реда на този закон;
  3. наличие на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации;
  4. недостоверност на представените научни данни.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Сигналът по ал. 2 трябва да съдържа името, адреса и подписа на подателя, описание на нарушенията, както и посочване на доказателствата, които го подкрепят. Срокът за подаване на сигнала е до приключване на съответната процедура.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) В тридневен срок от постъпване на сигнала по ал. 2 министърът на образованието и науката издава заповед за извършване на проверка, която включва:

  1. проверка относно допустимостта на сигнала в съответствие с изискванията по ал. 2 и 3;
  2. проверка по същество на сигнала относно спазване изискванията на този закон, правилника за прилагането му и правилниците на висшите училища и научните организации, включително и за наличието на плагиатство в представения в съответната процедура дисертационен труд и/или публикации, недостоверност на представените научни данни и/или конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита по реда на този закон.

(5) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Проверката по ал. 4, т. 1 се извършва от комисия, която включва задължително правоспособен юрист и експерт, отговарящ за дейността на висшите училища и научните организации. В 7-дневен срок от назначаването на комисията същата се произнася с мотивирано становище относно допустимостта на сигнала.

(6) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Когато комисията по ал. 5 изрази становище, че сигналът е допустим, министърът на образованието и науката в тридневен срок от получаване на становището възлага на Комисията по академична етика да извърши проверката по ал. 4, т. 2.

(7) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 и 2 проверката се извършва от Комисията по академична етика по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(8) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) В случаите по ал. 2, т. 3 и 4 в 10-дневен срок Комисията по академична етика определя за конкретната процедура не по-малко от трима арбитри, които са хабилитирани лица от регистъра по чл. 2а, които:

  1. имат научни степени или са хабилитирани лица в същата специалност или професионално направление;
  2. не са участвали в съответната процедура в друго качество;
  3. нямат конфликт на интереси с лицето, посочено в сигнала по ал. 2;
  4. нямат конфликт на интереси с лице, подало сигнала по ал. 2.

(9) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Комисията по академична етика се произнася в срок до 30 дни с доклад до министъра на образованието и науката относно наличието или липсата на нарушения по ал. 2, т. 1 – 4. Докладът при нарушения по ал. 2, т. 3 и 4 се изготвя въз основа на становищата на всеки един от арбитрите.

(10) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) В случаите на необходимост министърът на образованието и науката със заповед може да удължи срока по ал. 9, но за не повече от 30 дни.

(11) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Преди да се произнесе в случаите по ал. 2, т. 2, 3 и 4, Комисията по академична етика дава възможност на кандидата, представил оценявания труд, предмет на проверката, съответно на лицето, посочено в сигнала за наличие на конфликт на интереси, да изрази своето становище.

(12) (Предишна ал. 5, изм. и доп. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) При проверката се проверява цялата процедура, независимо от посоченото в сигнала. Членовете на Комисията по академична етика обсъждат приложените към сигнала по ал. 2 доказателства, както и всички доказателства, представени от лицата по ал. 11. Проверката завършва с доклада по ал. 9, който съдържа и констатации за редовността на всеки отделен етап на процедурата.

Чл. 30а. (Нов – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) (1) Създава се Комисия по академична етика към министъра на образованието и науката за разглеждане на сигналите, отправени до него относно нарушения при провежданите процедури за присъждането на научни степени или заемането на академични длъжности, както и относно сигнали за наличието на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации, недостоверност на представените научни данни, конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита по реда на този закон.

(2) Комисията по академична етика осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, издаден от министъра на образованието и науката.

(3) Комисията по академична етика се състои от петима членове, един от които е правоспособен юрист. Председателят и трима от членовете са представители на четирите научни области, които са предложени от висшите училища, научните организации, неправителствените организации на учените и социалните партньори. Те са хабилитирани лица, включени в регистъра по чл. 2а, притежаващи образователна и научна степен „доктор“ и най-малко 10-годишен стаж по специалността.

(4) Положението на председател и на член на Комисията по академична етика е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и Селскостопанската академия.

(5) Председателят или член на Комисията по академична етика се освобождава:

  1. при постъпване на негово писмено заявление;
  2. при системно неизпълнение на задълженията;
  3. при фактическа невъзможност да изпълнява длъжността, продължила повече от 6 месеца;
  4. при несъвместимост с длъжностите и изискванията по ал. 4;
  5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси;
  6. по решение на министъра на образованието и науката.

(6) Решението за освобождаване на председател или на член на Комисията по академична етика се взема от министъра на образованието и науката.

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., доп. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Министърът на образованието и науката може да изисква информация и документи от висшите училища или научните организации във връзка с контролираните процедури в тридневен срок от изтичането на срока по чл. 30, ал. 6.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) В случай на констатирано нарушение министърът на образованието и науката има право да спре защитата на дисертацията, съответно конкурса или избора на главен асистент, доцент и професор. В заповедта за спиране се определя срок за отстраняване на нарушението и се съобщава на висшето училище или на научната организация.

(3) Спирането е еднократно и за срок до един месец.

(4) Висшето училище или научната организация са длъжни да отстранят констатираните нарушения и да представят доказателства за това в срока по ал. 2.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Процедурите за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност се възобновяват със заповед на министъра на образованието и науката, ако нарушенията са отстранени.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Когато са налице условията по ал. 4 и министърът не издаде заповед за възобновяване след изтичане на едномесечния срок от спирането, процедурата може да се възобнови от ректора на висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация.

(7) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) В случаи на констатирано нарушение от Комисията по академична етика и при неотстраняване на нарушенията по чл. 30, ал. 2, т. 1 и 2, при непредставяне на съответните доказателства в срока по ал. 4, както и при наличие на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации или недостоверност на представените научни данни, министърът на образованието и науката издава заповед за прекратяване на съответната процедура.

(8) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) При системни нарушения при провеждане на процедурите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности, както и при неизпълнение на заповедите по ал. 2 за отстраняване на констатирани нарушения в провежданите процедури, министърът на образованието и науката предлага отнемане на програмната акредитация на съответните докторски програми на висшето училище или научната организация.

Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Заповедите на ректора на висшето училище, съответно ръководителя на научната организация за заемане на академичните длъжности и актовете за присъждане на научни степени могат да се оспорят по административен ред пред министъра на образованието и науката за нарушения по чл. 30, ал. 2, т. 1 – 4.

(2) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Производството пред министъра на образованието и науката започва по жалба на заинтересованото лице, подадена чрез висшето училище или научната организация в 14-дневен срок от уведомяването за приетите актове по ал. 1.

(3) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Ректорът на висшето училище, съответно ръководителят на научната организация може сам да отмени оспорения акт по ал. 1, след като получи становище по жалбата от факултетния, съответно научния съвет. Становището се приема по ред, определен в правилниците на висшите училища, съответно на научните организации.

(4) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) В случай че ректорът, съответно ръководителят на научната организация не отмени оспорения акт по ал. 1, той изпраща жалбата и цялата документация със свое становище до министъра на образованието и науката в 14-дневен срок от получаването на жалбата.

(5) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) В едномесечен срок от получаването на документите по ал. 4 министърът на образованието и науката организира проверка по реда на чл. 30, ал. 4 – 12.

(6) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) В срока по чл. 30, ал. 9 Комисията по академична етика приема мотивиран доклад, който изпраща на министъра на образованието и науката. В своя доклад комисията предлага да се:

  1. потвърди оспорения акт на висшето училище или научната организация, или
  2. отмени оспорения акт, като той се изпрати за разглеждане в нова процедура от друг състав на научното жури.

(7) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Министърът на образованието и науката издава заповед в съответствие с предложението в доклада по ал. 6, с която потвърждава или отменя оспорения по административен ред акт на висшето училище или научната организация за заемане на академични длъжности или за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“.

(8) (Предишна ал. 1, изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Всички актове на органите на висшето училище, на научната организация за придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности по реда на този закон, както и заповедите на министъра на образованието и науката, издавани във връзка с осъществяването на правомощията му по глава четвърта, могат да се обжалват пред съда при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Обжалването на актовете по ал. 8 не спира изпълнението им.

(10) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) При наличие на някои от основанията по чл. 99 от Административнопроцесуалния кодекс, свързани с нарушения по чл. 30, ал. 2, т. 1 – 4, за влезли в сила актове за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности по реда на този закон, производствата по съответните процедури могат да бъдат възобновени по реда на глава седма от Административнопроцесуалния кодекс, като проверката се извърша от Комисията по академична етика по реда на чл. 30, ал. 5 – 12. Сигналите се подават след узнаване от заинтересованите лица за извършените нарушения по чл. 30, ал. 2, т. 1 – 4.

Чл. 33. (Отм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г., нов – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) При установяване на конфликт на интереси при съставянето на научните журита по реда на този закон, съответните лица нямат право да участват като членове на научно жури в продължение на три години, считано от датата на влизане в сила на акта за установяване на конфликт на интереси.